Fluor vaginalis – или за неприятното „бяло” течение при жената

Fluor vaginalis, известен още като „бяло течение” при жената се определя като прекомерно или необичайно по характер отделяемо съдържимо на влагалището (млечно-бяло, жълто-зелено, кръвенисто, течно или гъсто, с по-остър или по-застоял мирис), предизвикващо неприятна миризма, дразнене, сърбеж, постоянно чувство за влажност и неразположение във вагиналната област. За разлика от fluor vaginalis, обикновеното – физиологично – влагалищно съдържимо е съвсем оскъдно, без мирис, светло на цвят и непредизвикващо симптоми на дразнене. Физиологичното съдържимо се увеличава предместруално, по време на бременност и в послеродовия период, а при девойките – в периода на половото съзряване.

Флуорът е един от най-честите симптоми на гинекологичните заболявания, свързани с количествени или качествени промени в секрета на половите органи. Причините са възпалителни процеси, инфекции, травми, тумори с различна локализация. Характерът на „бялото течение” се обуславя и от неговия произход – от тръбите, от матката, от влагалището – течността е бяла, докато от маточната шийка е по-прозрачна, като лигавична секреция. Примесът на гной, обикновено показва възпалителен процес, а на кръв – насочва към туморен процес.

„Бялото течение” често се появява при различни гинекологични (аднексит, вагинит, колпит) и други заболявания. То може да възникне също и при смъкване на влагалището, протриване на влагалищната стена, руптура (спукване) на перинеума (междинницата), промивки с антисептични концентрирани разтвори, продължително ползване на химични противозачатъчни средства, при застойни явления в органите на малкия таз, обословени от запек или слабоподвижен тип на живот, нарушение в нормите на личната хигиена.

Патологичното отделяне на секрети от женските полови органи е симптом за заболяване на половата система или общо заболяване на организма. Физиологичните отделяния от половите органи винаги са необилни, слизести, не предизвикват раздразване на кожата и лигавиците на външните полови органи. Общото количество на секрет, натрупващо се за едно денонощие във влагалището в норма не превишава 1 ml (един милилитър) и не се усеща. ИЗвестно увеличение може да се наблюдава при предстояща менструация, по време на бременност и в послеродовия период, както и при коитус и определена възбуда, а при момичетата – в периода на половото съзряване. Прекомерното увеличаване на количеството отделяемо съдържимо и необичайността на консистенцията на отделяния секрет – прекалено воднист, млечно-бял, кръвенист, с мирис и пр, предизвиква дразнене, постоянен усет за овлажняване, зачервен перинеум и външни полови органи и чувство за изтичане на секрети от цялата генитална зона.

Ориентировъчно, флуорът може да насочи към вида на патологичния процес: например жълтите или жълто-зелените секрети се срещат при гонорея, течните жълти, както и пенести – при трихомоназа, белите, като шупнали секрети – при гъбична инфекция. Най-честите причини за нарушения в секрецията се явяват възпалителните гинекологични заболявания и онкологичните процеси, чуждите тела във влагалището, противозачатъчни интравагинални препарати, венерични страдания, нарушения в половия живот, прекъснат коитус, захарен диабет, заболявания на сърдечно-съдовата система, на стомашно-чревния тракт, пикочно-отделителните пътища, продължителната употреба на химични контрацептиви, застоен живот, нарушена интимна хигиена и др. Допълнително „бялото течение” може да доведе жените до развитие на сексуална дисхармония, сексуална невроза, до локални реакции като мацерации, понижено либидо, понякога и до безплодие.

При поява на подобно отделяне от половите органи, следва да се потърни пряк лекарски преглед за уточняване на страданието.